Прозаично

23 июл. 2013 г., 10:19

Поэзия

5.0 / 4

514 0 11

Виждаме се всяка заран
с кучкарите пред блока,
опъват все повода за
облекчаване
сред тревите и цветята.
Защо бе, джанъм?
Нали там после ще се
боричкат и децата!
И ме подпитват
някак със насмешка -
ти си вече старец,
защо пишеш за любов? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СТО МИГА ОТЧАЯНИЕ
Январское утро

Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
Как на фронте 2004

Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »