Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
13 февр. 2021 г., 20:31  

Прозорец 

  Поэзия
376 8 14

Сутрин се будя. Наливам си чая.
И гледам нагоре в небесния храм.

Моят прозорец е с изглед към Рая.

Аз махам на татко. И другите там.

Изпращам целувки. Изглежда съм луда,

но чувам гласа им и звънкия смях.

Това че ги няма е само заблуда!

Аз сутрин разказвам съня си на тях.

През моя прозорец Луната е млада

със цвят мандарина и пулс ускорен

и чува се нейната нощна балада

в минорно звучене за идния ден.

Узряват по нея стотици копнежи

на влюбени двойки и малки деца.

Навързва небето с оранжева прежда

и свети, и свети във всички сърца.

През моя прозорец се вижда морето –

приспива вълните. Любовно мълчи.

Аз пиша по залеза нежни куплети.

А моят прозорец са мойте очи.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??