Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.
И времето самотно е замряло.
Стрелките бавно връщат своя ход.
А мислите препускат като в кино зала.
Прожекцията почва - твоят „скъп“ живот.
Отново си в ложа - „ вип персони“,
но сякаш си със запушена уста.
Отлитат думи, птици в бели клони
и сливат се със твоята коса. ...