Stotio (Стоян)
19 10
11 янв. 2011 г., 21:12

Прозрачен 

  Поэзия » Философская
581 0 3

Прозрачен в мисли и копнежи,

 от лъскави обвивки изтъкан.

Мечтаеш ниско – безболезнено,

във живота нямаш капка свян.

 

Живота търсиш жадно,

безпощадно грабиш и крадеш.

Ядеш с охота и не малко,

с очи изяждаш тройно,

 

после го повръщаш,

пак мечтаеш и ядеш…

Срамуваш се,

че нахален не си бил -

достатъчно и безрезервно

и на други шанс си дал.

“Животът е порив на нахалство” -

споделяш ясно и ковеш

други фрази философски

редиш, докато ядеш.

Имаш болки само във корема,

преяждаш, тананикаш чалги,

просълзяваш се от хрема,

когато кихаш, когато лук си белиш

или когато пускаш напористи свалки.

Няма утре – има само днес;

лежиш си със блаженство,

меса разливаш като петмез -

мислиш и сънуваш многоженство.

Без спирачки е твоето желание,

изяждаш с поглед, с мисли завладяваш,

заграбваш на общо основание,

избутваш  и свинете оглавяваш.

И за нищо на света не се продаваш,

oсвен за повече пари.

Идеал си за хиляди незрели,

в храма ваш простотията во веки ще цари.

 

© Стоян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??