dark_tales (Александър)
9 6
22 нояб. 2008 г., 18:07

Прозрачната стая 

  Поэзия » Другая
885 0 4




Прозрачната стая

Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,
елате да чакаме заедно края,
и заедно всичко докрай да делим.

Всички живеем в Прозрачната стая
с отворени длани и голи души,
но никой за другия нищо не знае -
еднакво се лъжем с еднакви лъжи.

     И нищо, че някой ни гледа и пише
     отново история с нашата кръв -
     в Прозрачната стая тъй леко се диша,
     тук никога няма последен и пръв.

Елате - погребали простите думи,
ще можем да бъдем каквито решим,
когато и колкото трябва - умни,
прави - дори и когато грешим.

Елате при нас, и в нашите рани
ще може и вие да сложите пръст;
обречени, луди, зли, изиграни,
ще си говорим за вяра и кръст.

      Бог умира, когато влезе
      в устата на шутове с алчни очи,
      и като шутове нека се плезим,
      и нека срещу небето крещим.

... Малко трева, малко рокендрол,
кръв по екрана пред мекия стол,
широки усмивки, празни лица,
надежди за вечност в замрели сърца.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми харесва стихът, като го чета и на мен ми се дописа поезия Рядко се случва, но някой път като чета стихове и на мен ми се пише.. вдъхновяващо и вярно.
  • Страхотно е!По много интересен начин описваш същността на човека и природата му!Винаги сме с маски!Никога не сме искренни..другите са виновни,но не и ние..Смеем се,веселим се..реално няма нищо в душата ни..но пред света сме най-добрите и най-щастливите..каква красива измама...Но,кой,кого лъже е въпросът?
  • Това стихотворение е просто впечатляващо с дълбоката си идея за непрекъснатото ни желание да изпразваме живота си от смисъл и посока.
    Харесвам стихотворения като това, защото, когато го чета, мога да си кажа:"Това съм го изживяла", но повече ми се иска да съм го надраснала.
  • Невероятен стих!!! Поздравления!
Предложения
: ??:??