30 янв. 2018 г., 15:31

Прозрение 

  Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая
562 2 0

Ограниченост.

Злоба. Завист. Заблуда.

Егоизъм.
Всеки е усмихнат, щастлив, влюбен...

В слънчака, с дискотечки... насам-натам...

Но само в снимките, публикациите...

Всеки един, събуждайки се сутрин,

си избира маска за през деня...

Излизаш, преструваш се,

но през нощта не можеш да избягаш от нищо...

Нали!?

Защо всички търсят вината в другия,

всички се настройват един срещу друг,

всички завиждат, всички нараняват?

Всеки носи някаква болка в себе си,

всеки иска да забрави за нещо,

всеки иска да излекува раните си...

Но и всички вече мислят единствено за себе си...

Души, сърца – студени.

Милост, загриженост – забравени.
Забравяйки от къде и с кого е тръгнал,

човекът поема пътя към края...

Краят на човешкото и истинското...
'Добре' дошли във фалша... !
#хаосавмен ...

© buchittaa Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??