Татянка (Татяна Начкова)
76 91
29 янв. 2007 г., 22:55

Прозрение 

  Поэзия
706 0 4

Хора смирено
показват лицата си.
Маските падат.
Цялата в бяло съм,
но те ме изцапаха.
Всичко е ясно.
Много измислено
до днес съм живяла.
Страшно прозрение
разтърсва ме цялата
и ме повежда
към бездна от истини.
Те ме пронизват.
Поглед любовен
и шепот за искане
днес са видение,
живяло в мечтите ми.
Страшно прозрение
погубва живота ми,
но ще живея вече
по истински.

 

© Татяна Начкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • поглед в себе си, много добре написано.
  • Явно си се научила да преценяш хората. А ти самата винаги ли си била истинска към тях? Никога ли към някого не си си слагала маска?Стихчето много ми хареса.
  • Винаги идва денят, когато падат маските...
    Поздрави, Татяна!!!
  • Днес това прозрение витае над нас във въздуха, а на теб ти прави чест, че говориш за него.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??