22 апр. 2007 г., 22:36

ПРОЗРЕНИЕ 

  Поэзия
880 0 11
По пътя към настъпващото утре
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги –
коне с капаци, повод и юзди...
Молитвите си цвилиме към Бога
за два-три грама сбъднати мечти.
Удавника за сламката се хваща,
през нея смуче бавно свойта смърт...
Един съюз убихме, друг ни пращат.
В глобална плетка здраво ни плетат! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??