27 янв. 2014 г., 11:37  

Прозрение 

  Поэзия » Философская
1151 0 18
ПРОЗРЕНИЕ
Поемам по Пътя единствен –
да следвам нагоре звездите,
пътеката лунна е диря,
в небето към нощна градина.
В сърцето лъч ангелски свети.
Проглеждам пак в светло и ето:
разпъпват среднощни дървета,
а в сянката – мрак и несрета.
Заспивам в безцветното ложе
и сгрявам плътта с цвят по кожата.
Знам, има те някъде, Боже, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Все права защищены

Предложения
: ??:??