Бягай, както можеш само ти. Забрави и продължи.
Изтрий всяка дума, среща, мисъл, поглед-два.
За теб не значат нищо, разбрах това.
След теб не съм същата – какво ми причини и кога успя?
Появи се и отвори стара рана, дълбока и кървяща –
затворена бе сред толкова врати,
но виновна съм си аз самата, че повярвах на лъжата.
Лъжа – ах, тази сладка лъжа,
причиняваща след себе си лавина в душата...
© Валиша Все права защищены