**Елена** (Елена Мирчева)
84 39
22 мая 2008 г., 20:25

Прозрение за мен 

  Поэзия » Другая
879 1 2
Глухи, празни улици, окъпани в роса.
Хората забързани не чувстват, не разбират.
В душата си усещам злоба, бяс, тъга...
Събуждаш се, заспиваш - тъмен кръговрат.

И тръгваш винаги с надежда плаха,
че нещо ще те заслепи, ще стане по-добре!
Животът ти за миг превръща се в пътека,
по която молиш се да пропълзиш поне!

Объркана... И думите за сетен път не стигат.
Давя се, сърце опорочено спира да тупти.
До гуша ми дойде, оковите зловещо стягат...
Но... Спирам се, във мене нещо пак крещи!

Обръщам се назад и търся тази красота,
която на живота вдъхва силен стимул.
Напред поглеждам, коя ли тук е моята съдба?
Знам... и ти не знаеш докъде си стигнал...

© Елена Мирчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно Еличка!!!
  • "Объркана...И думите за сетен път не стигат" !?!

    Думите ти винаги стигат до този, до когото трябва...
    Поздрав, Ели!!!
Предложения
: ??:??