ПРУЖИНАТА

Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа. 
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.

Понякога усещах, че нещо поскърцва,
но го отминавах с новия си полет.
На път бяха крилете ми да се прекършат,
но идваше все нова и нова пролет.

Депресии ме сваляха подло на колене,
но и в тях аз все светлината търсех.
Ту черно, ту искрящо бе мойто небе
но аз на земята добрината си ръсех.

На децата си исках силата да предам,
сигурни в бъдното трудно да литнат...
Грешки съм правила... вече не знам,
но от любов е било... ако питат...

Сега, пружината до краен предел
е навита. Кога точно ще се скъса,
да мисля - не си поставям за цел.
Живея на обичта и надеждата с хъса..

.

16 05 2017