Дадох ти пръстен,
обвързваща вечност
извор за двама
в безкрайния път
загледан в очите,
потайна безбрежност
и търсих надежда
за символа"кръг".
Морето утихна
притаи си вълните
залезът ни рисуваше
с последни лъчи
една песъчинка
върви по следите
прочита ни тайните
- любов и лъжи.
Ръката ти трепна
въглен държеше
замахна и хвърли го,
морето го скри
а после сърдито
скалата удари
пръски се стичаха
като сълзи.
Януари,2.19г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены