29 янв. 2025 г., 15:50

Псалм 

  Поэзия
93 4 4


             на сина ми Богдан

 

Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни.

 

Некролозите още ме пазят
от амнезия с вкус на ошав,
но се спуска на мътни талази
дестилиран до вълчото гняв.

 

Неподстриган по модни калъпи
и под ноктите с черни петна –
нека друг любовта си да кърпи,
аз обичам небесна жена.

 

Аз си имам дете звездочело,
сред пастирите земни – пастир:
нито поглед пред злото е свело,
нито има баща за кумир.

 

В кълбовидните чаши за вино,
всяка мълния сам си спести.
Опази се от славата, сине,
греховете ти Бог ще прости!

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??