Как безумно го искам любовно,
а някак отвътре е празно.
Плашещо ехото гасне.
Сякаш е призрак страстта ми
и сякаш ранена без рани.
Кой и къде ще я тласне?
Отлив отвлече ми огъня страшен,
дето и мене ме хвърляше в ужас.
Бърша, почиствам. Умът ми е прашен.
Пламъкът остър пък вече е плужек.
Тъжна апатия плаче в гръдта ми,
само че как да я пратя да спи... ...