Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли,
от преминаващи влакове питащи:
"Към коя гара пътуваш с тези сълзи?" -
със искри от релси пелитащи.
Ще си позволя да подиря другар,
и ще го питам право в очите:
"Ще споделиш ли с мене твоя товар,
а аз ще те дам от сълзите?"
А той ще се смее с потно чело,
превил се от тежестта и болката
и една чиста сълза в уморено око
ще втурне с на влак обиколката.
© Стела Все права защищены