Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
247 2012
19 мар. 2013 г., 16:16  

Психотворение 

  Поэзия » Юмористическая
788 0 10

В главата нещо се размести,

получих амнезия.

И докато всичко се намести,

ще пиша и аз поезия.

Реших, с което

започна се мелето.

Сюжета – скелет проснах

на белия лист.

13-ти сме, а аз съм фаталист.

Добре, утре ще почна отново,

ще сложа някоя рима

за отиващата си зима и готово.

Отдавна запищяла

с кавалите си зли,

като хала побесняла

разхвърляш всичко ти!”

Не...! Не става! Прилича на драма.

Наливам си още 100 грама!

Ще пиша за „зимата, пролетта и детето”.

И ето.

„Зимата събира белия юрган,

от пързалки и игри целия съдран!

Пролетта постила чергите шарени

с топли целувки по бузките алени”.

Хм... Изтъркани стари клишета,

съберете тези шишета.

А думите кръжат, прииждат на талази.

Тази или онази... коя ли да сложа

без да се изложа?

И докато се чудя с главата си празна,

те бързо отлитат без да ме питат.

Минавам на патриотична тема -

ще напиша поема -

„Как песен Балкана за юнака подхвана,

а героят времето надскача”...

Непосилна свръх задача.

Дотук не мога.

Нали съм глупак, ще опитам пак.

Този път за любовта -

„Тя... любовта...

тя дар ни е от Бога”.

Жена ми ме погледна,

обвзе ме тревога!

Прочете тя моето творение

и  отсъди:

„Психотворение!”

© Исмаил Али Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??