Птица
Птица - тъй нежна и бяла
досущ като твоята душа.
Птицата, която отлетя
и ме остави сама.
Другари с теб бяхме
във слънце и дъжд
в едно ято летяхме
и падахме неведнъж.
На един клон стояхме -
помниш ли това?
И за живота пяхме
все хубави неща.
Аз не пея сега,
не и за това.
Ти отлетя
а аз останах без крила.
© Rosica Popova Все права защищены