Припознах те в полет на птица.
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели,
колко слънце и мраз е събрала,
ни в очите ѝ, светлокафеви,
колко мерзост и скръб е видяла.
Припознах те в полет на птица,
но нежна е моята малка корона.
Не докацай при мен, без причина,
изтъня ми от бурите, клона.
Изгоряха с времето, също
и листата ми, тъмнозелени.
Само погледът, същият влажен, остана,
сбрал в очите ми сълзи, солени...
© Елмаз Все права защищены