28 нояб. 2011 г., 00:33

Птицата 

  Поэзия » Любовная
689 0 8

Разказваше птицата от юг

за тайната ти среща с мъж,

не съм бил аз, а някой друг,

и че не е било само веднъж.


Разказваше тя всеки ден

със страхлив и тих глас,

разказваше, сякаш не на мен

и се молеше да не чуя аз.


Птицата не знаеше кой съм,

и че всяка дума ме убива,

аз се молех да е само сън –

да се събудя в нощта лъжлива.


Птицата не дойде един ден,

а чаках я да чуя пак новина,

не дойде – дали разбра за мен

или замълча по нечия вина?...

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина е тъжно да разбереш,че човека когото обичаш е с друг/а.Това е една болезнена и вечно кървяща рана,която само смъртта може да излекува.Жалко,че не всеки от нас има волята да се справи с тази изгаряща болка.Пожелавам ти да срещнеш красивата и споделената любов,която да стопля дните ти.

    Поздрав сърдечен за стиха.Тъжен,но много красив!
  • Много мнго много много тъжно и хубаво браво Ники страхотно!
  • Интересен, хубав стих! Лягай си с любимата и проклетия папагал ще спре да идва!
  • Натъжи ме, но много хубав стик Ники. Отново браво!
  • Изстрадано!Харесах!Поздрав!
  • Настръхнах! Много силен стих! Браво, Ники!
  • !!!... Поздрав, Никица!
  • Харесах!Поздравче!
Предложения
: ??:??