С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.
Съчка по съчка тя събира, строи.
Моя дървен живот с пясък укрепва.
А гнездото ту го бурен вятър руши,
ту смолата го по-силно залепва.
През жаркото лято гнездото изгаря.
А Зимата покрива го с тънък скреж.
Докога ли ще остане цяло, не зная,
в на съдбата шеметния водовъртеж.