23 окт. 2016 г., 17:37

Птици без криле... 

  Поэзия
698 2 9

Плаче буренясалият път
за изгубените детски стъпки.
Ослепели, къщите мълчат.
Плодовете падат неоткъснати.

 

Няма ги предишните игри.
Не остават трънчета в петите.
На дисплея, мъртъв до зори,
доброволно си залагаме очите.

 

Старата пресъхнала чешма
още устни влюбени сънува.
Необраната и плачеща асма
нероденото си вино още чува.

 

А от Терминал ЕДНО и ДВЕ
всеки миг отлитат нови птици.
И не искат да се връщат те
в родните гнезда до блатото на Истината...

 

Истината, че сме "земен рай",
запустял, но можем да се борим...
Търсим отговора в чуждата страна,
а на себе си дали ще отговорим?...

 

...че ни чакат празните селца
като тъжни, грохнали старици...
И най-хубаво е у дома!
Птици без криле ? Дали са птици?...

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??