Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.
Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.
Гларусите бели в редица са строени,
морето и безкрая държат ги в своя плен.
На пясъчните дюни, във солта родени,
завинаги остават на морето синьо фен.
Вълни с тела игриви, дантелено прозират,
във въздушни пръски обличат две скали.
А скалите мокри с готовност им позират,
блестят като елмаз под слънчеви лъчи.
Корморани черни строго наблюдават,
да не би случайно някой развали
идилията в синьо и криле размахват,
щом вълна се пръсне в техните скали.
Ейх, пухкаво небето, пухкаво морето,
прегърнати са днеска като две сестри.
Пухкаво докосват душата и сърцето,
в синьо днес простора, диамантено блести.
Хей!!!
27.10.2020г.
© Теодора Атанасова Все права защищены