Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете
и снася яйчица метафорични -
Уви, отдавна са му куци те, конйете,
на мислите му, някога епични.
Не осъзнава старчето брадато,
че вече е изчерпало лимита
на вдъхновението си, и сега от блато
с шепи мие на четящите очите... ...