Пукнатина в зимната тишина

26 дек. 2024 г., 02:37

Поэзия » Философская, Другая

100 0 2

Бял сняг покрива горския хълм,

тишина обгръща всяко дърво,

светът е замръзнал в кристален сън,

пухкава дреха за зимно платно.

Сърничка крачи леко в снега,

стъпките ѝ – едва доловими,

в очите ѝ мир, в сърцето тъга,

а над нея звезди светят въртеливи.

Вятърът шепне своите песни,

всяко дърво мълчаливо трепти,

светът е спокоен, чист и чудесен,

сякаш времето е спряло дори.

Но мигом пронизва въздуха вик,

екот отеква, живот се прекършва,

снегът под сърната е погълнат и тих,

от свят бял, станал е кървав и жал.