22 янв. 2014 г., 22:18

Пукнатини 

  Поэзия » Философская
618 0 10
Аз цяла нощ държах ръката
на най-заклетия си враг.
Вода му носех, свещ припалвах,
притулях зейналия праг.
– Простено ли е? – той простена
в мига преди да замълчи.
И мигом цялата вселена
изригна в моите очи.
– Бъди простен, покоят нека
те стигне! – И обзе ме хлад.
Дали така спасих човека
у мен, или сдобих се с брат? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??