Заповядах на сърцето си да бие,
кръвта да движи, но да не кърви,
звукът му – наранена струна,
заключиха безбройните слуги.
Наредих му да не ме издава,
в погледа не искам да личи
сянката на друга обич,
усмивката ми да не промени.
Уверих се, че ще ме послуша
моето пулсиращо сърце
и без стон, без кръв, без болка даже,
ще построи едно забравено лице.