21 окт. 2015 г., 19:11

Пущинак 

  Поэзия » Гражданская
460 0 1
Пущинак
Все ниски хоризонти и земя - лепило;
от леност - ориент - лоясали криле;
без капка идеал, пустиня и мъртвило,
доведено до хляба само битие.
Че ближният до тебе страда, ти не пука,
че просякът е петимен за къшей хляб,
че твоята храна е само за търбуха,
а пък духовната си хвърлил ти за скрап,
че Бог и Църква, вяра теб не са ти нужни,
че богаташът гледа по да е богат,
че в обществото по-добре е да си плужек..., ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??