11 окт. 2010 г., 16:47

Пусни косите си 

  Поэзия
940 0 10

Пусни косите си и направи пътека,

която във нощта ни изведе,

натам – където любовта ни свети,

в безкрайното пространство и небе.

 

Разкъсай дрехите си и покрий мъглата.

Роди с очи звезди и красота

и нека продължим добри нататък –

там сливат се мигът и вечността.

 

И в тази вечност ти ще ме обичаш.

Във светлата прозрачност на нощта.

Пусни косите си – безумни, диви,

към теб и мен, мига и любовта…

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??