13 февр. 2020 г., 16:24
Носталгията няма правила.
Работно време няма и връхлита
в предсърдното преддверие, в тила,
увереност и сигурност помита.
Самотни слепоочия подпрял,
се гледаш отстрани на кадър бавен,
какъв ли вятър тук я е довял,
да ти смути живота водоравен.
Защо сега, когато преуспял
и мегаапетитен предусети
за първи път наслада да си цял,
и до колене вече е морето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация