Лъжата ли е антипод на честност,
душата ли е негатив на тяло?
Родени да се лутаме в погрешност –
отвътре сякаш нещо е разяло!?
И зее дупка, мощно издълбана,
с житейските инстинкти – в дива страстност.
Годините ни втурват без покана,
към истински нищожна земна властност.
Почтеността е чиста, а лъжите
смърдят и задушават в свойта мерзост.
Устите ни, очите ни, сълзите,
изпълнени с ищах са – пуста скверност!
© Данаил Таков Все права защищены