Пустинният дъжд...

Във Пустинята веднъж,

ей-тъй както си вървях:

заваля внезапен дъжд –

освежѝ ме и се спрях...

Но усилва се сега

става буреносен той

и пресъхнала река

в миг превръща на порой...

И потекоха реки

в древните си коритá

с буйни, скачащи води

и неземна красота,

че по тия тук земѝ

във далечни времена

имало е и горѝ –

свѐжест и зеленинá...

Помнят сухите реки

óще своя Древен път

и подлуднали в мечти:

пак по него те текат...

Даже нейде водопад

може да подскача пак,

за да се смирѝ разлят

върху пясъчния бряг.

В пясъците дълго спят

много древни семенá –

и сега ще разцъфтят

фантастично от дъжда...*

... Алá Вятърът дойдѐ,

някак тайнствено повя

и в пустинното небе

облаците разпиля...

Но в реките си течѐ

пак небесната вода,

че Морето ги влечѐ:

с порива за свобода...

И цветята все така,

нереално в пустошта,

помнят в древната река

миналата красота!...

С бледо-виолетов цвят

и до хоризонта чак

те „създават” чуден свят:

–На Пустиня с речен бряг...

25.08.2019.

*В Пустинята вали понякога през няколко

години, но когато завали –дъждът е пороен

и пресъхналите корита стават пълноводни реки.

Тогава семената стояли с години в пясъците –разцъфват

и цялата Пустиня се покрива с „килим” в синьо-виолетов

цвят.

Фантастично е: цъфнала Пустиня!...