5 янв. 2013 г., 18:23
В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години… Векове,
белязани от жадни пълнолуния,
са стелели мечтите ми към теб.
В пустинята се връщам с тъмнината.
И сякаш всички диви грехове
ме карат да съм част от тишината…
Номадка, не дочакала света
да стъкне с ласка някъде огнище.
От пътищата утро си крада,
без пътища в деня ми няма нищо… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация