Пусто като младост

6 окт. 2010 г., 21:34

Поэзия » Другая

1056 1 2

Съм си млада (в трийсе и три)

е добре де – плюс, да повдига...

На квадрат, но не ми хич личи,

все малнея (акъл не ми стига).

Късам шипки (че гърло боли),

сред трънаци обичам да бродя.

Есен тъжна е, иска все да вали,

да помагам листопадно я бруля.

Съм си будна (все будя нощта).

То кога ли всъщност заспивам?

Все сред спомени си ровя глава,

да си взема... кое не намирам.

Гоня призраци (идват с луна),

дето стряскат добрите ми мисли.

И не дават да срещам в съня

онова, де ме в младост разлисти.

Съм си вярна (не вярвам в лъжа),

с две се срещнах... истина няма.

Не потретих... не търсих в мъжа

да ми вярва, ни пълна програма.

Пазя птиците (и свивам гнезда),

те ми дават причина за искане...

С тях наужким размахвам крила

и си вярвам, че това е орисване.

Съм си хубава (е, в чужди очи),

в моите хич не съм си цветиста.

Защото хубост по-отблизо личи,

по-отвътре... кога пълни се листа.

Викам вятъра (и без да крещя),

той ми вярва, че още съм жива.

Ту съм права, ту свита... Боля...

Пуста младост, не ще си отива!

06.10.2010г