Само думи, думи безполезни,
празни думи, грозна суета.
И е пусто, пусто помежду ни,
надеждата отдавна отлетя.
Сред толкова неистински неща
кое бе истина и чувство?
Кое бе прошката, кое греха,
кога, къде, какво пропуснахме?
И колко още ще се попилеем,
ще трупаме безмислия и студ,
измъчени, изчерпани ще тлеем,
сами и чужди - един до друг.