3 июн. 2014 г., 21:03

Пустош 

  Поэзия » Любовная
350 0 0

Някъде навътре в пустошта

Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта

Пропита цялата е в самота

И малко нотки на тъга

 

И буреносен облак изведнъж връхлита

И във мрака светлината той преплита

И сивотата изпарява се

Надежда лъч прокрадва се

 

За секунда той се появява

И после нощта сама оставя

Мигом изчезва светлината

И пак, и пак настъпва мрака - той никога не чака

© Янина Недялкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??