Пустош, тръни по тротоара,

Скелети съхнат по земята.

Напукана от жажда е пръста,

Последният дъжд бе преди колко?

Две лета, а сега настъпва трето.

Пресъхнали са езерата, мъртви.

Няма песен за празните дървета,

Няма помен от зелените поля.

Отвени са и последните следи

От пръсти по кожата, смеха

От досег с плътта, радостта.

Остава само празнота.

Тишината се спуска, настъпва нощта,

А след нея безросното утро, изтъркулва се в жарта…

…на празната душа.