Часовник прашен на скрина ми стои,
бавно, бавно песъчинките брои;
отмерва времето, което си лети
и да го спреш не можеш ти.
Песъчинките са малки, златни перли,
бляскат и танцуват в ритъм полудели,
разказват за моменти отлетели,
които с теб сме преживели.
Часовник прашен на скрина ми стои,
бавно, бавно песъчинките брои.
Когато и последната си отлети,
не се плаши, а просто обърни.