Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5874
6 авг. 2022 г., 10:06  

Пясъчен часовник 

  Поэзия » Философская
1912 11 24

 

Отброява бавно часовете
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.

 

Нощ нахлува в тихата ми стая,
всичко постепенно избледнява,
погледът ми губи очертания,
ден със светлината се прощава.

 

В този миг се сливам с всички хòра,
плачещи сами, до изнемога,
тихо зад прозореца затворен
като жар стопили  своя огън.

 

Там притихва времето в безвремие,
устните болят в пустинна жажда.
Часове превръщат във вселени,
взорът търси приказни миражи.

 

А в деня, забързан като вихър,
времето в стихия ни повлича.
Докато душите не притихнат
гоним го и подир него тичаме

 

Ала щом се пригодим с пустинята
и живота в пясъка потърсим,
не желаем дните да загинат,
не допускаме да бъдем същите.

 

Сенки не допускаме да стряскат
нощите, лишени от прегръдки.
Съхранили в шепите си пясък, 
в пясъчен часовник го превръщаме.

 

Струйките изтичат между пръстите,
от самите наши възприятия
и от нас зависи да забързаме,
или да забавим пътя към земята.

 

И така, внезапно осъзнали,
че часовниците ни са пясъчни, 
времето в душите опознаваме,
ала там не ни е вече тясно.

 

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Жени. Радвам се, че се спря при мен!
  • Хубав стих
  • Пепи, Юри, благодаря -
    Не можах море да видя,
    има сто и две причини
    - ни медузи, нито миди,
    ни вода, безбрежност синя.

    Може би оттук нататък
    приказка ще изсънувам.
    И с блаженство без остатък
    към морето ще пътувам.
  • Права си, Деа, слънчево момиче, усмихна ме -
    Стоя сред някакъв си пясък...
    И шум дочувам. На море...
    Сега е морско - може би
    Морето мъката разби!

    Таня, нека е хубаво настроението, мила. Благодаря и желая приятна неделя и вдъхновение!
  • Тони! 😀
    Намеря ли си пясъчен часовник,
    на плажа мигом ще го занеса
    Ще стана с него пясъчен любовник!
    Ще го зареждам с пясък и вода.
  • Животът е очаквания, с други думи - пясъчен часовник.
    Разкош!
  • Много хубаво е това стихотворение!
    Поздравления!
  • Като пясъчен часовник изтичаме...тъжната истина.
    Обаче, ако мислим по детски - от този пясък маже да си направим плаж и достатъчно сълзи има и за море
    Пп. Надявам се да съм те усмихнала 💕
  • Радвам се, Силве. Това е една вечна тема и аз съм подвластна на тази абстракция, вълнува ме е ме кара да мисля и да творя. Даже написах още един стих. Ще видя докъде ще ме носи.
  • Еха! Много близко го усетих, Тони. Не знам, явно сме на сходни вълни в този момент. Поздрави сърдечни.
  • Благодаря ти, Младен. Тази абстрактност и относителност на времето е урок, който още не съм усвоила, затова бих могла отново да се завръщам към нея.
  • Засягаш много важна тема, Антоанета. Самите ние сме пясъчни часовници, но забелязваме това твърде късно - когато изтечем. Поздравление!
  • Благодаря за високата оценка, Ким. Ще се постарая да я заслужавам и по- нататък.
  • Малко ни е времето тук, за това не стига.
    Бъди все така вдъхновена, Джаки, защото твориш красоти! 🌹
  • Душата ти винаги е млада, Мини. А твоето вдъхновение ражда красива поезия. Продължавай, мила, може да излезе стих. Прегръщам те.
  • Какво след себе си ще оставим,
    хубав спомен,от поглед благ,
    или на блага дума ще се осланим,
    все едно, живатът пак ще ни измами и със пръстта ще се побратимим!

    Хубав стих, Тони, провокира ме, да се замисля! Поздравявам те!
  • Благодаря, Дени. Мило ми стана от посещението ти.
  • Грабваме във шепите си пясък,
    в пъсъчен часовник го превръщаме.

    !
  • Приятно ми е, че предизвиках размисъл и вдъхновение, Ким. Наистина не винаги сме наясно с времето. За някои неща - тук и сега, то винаги не стига.
    Благодаря ти и ти желая творчество и успех.
  • Времето изтича между пръстите
    и не дреме му за нашето надбягване.
    Ден и нощ задоволяваме си страстите,
    а когато дойде края, опитваме се да го спрем, отчаяни. 😇

    Истинска наслада и повод за размисъл е този стих, Джаки! 🌹❤
  • Понякога си мисля - няма спор
    за смисъла на нашто ежедневие.
    Дали за всеки дните са затвор,
    дали са наште чувства набедени.

    Че времето е спряло за едни,
    за други се превърнало във вихър.
    Да търсим ли най-светли бъднини,
    или без дъх душите да притихнат.
  • Здравей, Антоанета! Толкова всеобхватен е стихът ти... и наистина навежда на много размисли! Моите поздравления! Хубав и успешен ден!
  • Здравей, Иван. Така днес съм настроена да размишлявам.
  • Антоанета, Антоанета!...
Предложения
: ??:??