Пясъчен часовник
На А.
Пясъчен часовник на стария ми скрин седи
Събрал е прах и от пръстите ми няколко следи
Отдавна песъчинките лежат в покой,
А някога отмерваха тъжните ми мигове безброй.
Сега оставил съм го в тишината
Да измерва до безкрая самотата.
Поглеждам го… понякога случайно,
По-често бързичко и тайно.
Напомня ми за времето когато,
Битието ми на тегоби бе тъй богато.
Времето, преди да те открия
И всички болки с любовта ти да изтрия.
Запазил съм го, за да не забравям,
Че всеки стих на белите листа оставям,
Единствено заради теб, прекрасна моя,
И силата, която е в душата твоя.
26.02.2024
© Владимир Велев Все права защищены