Строя пясъчен замък пред портите на сърцето ти,
а там често има бури, цунамита, вълни...
Понякога ме изненадваш със слънчеви лъчи,
пясъкът изсъхва, вятърът крепостта ми руши.
Строя го пак и се катеря,
протягам длани да докосна твоето лице,
ала вълните прииждат и в песъчинки превръщат моето сърце...
© Rumyana Momchilova Все права защищены