Станах отживелица на струните,
изпята песен с жилава мелодия
затрих се в пясъка на дюните...
А уж красива бях. (Каква пародия).
Вкопах се надълбоко, до замръзване
и пясъчно се скривах от тъгата,
вързах се на възел без развръзване,
в любов от други хора припозната.
Липсвам ли ти или се самозалъгвам?
Не ме намери и сега се разпилявам.
Приличаща на пясъчник си тръгвам,
ала в очите ти прашинка си оставам.