26 окт. 2007 г., 11:11

Пясъчна тъга 

  Поэзия » Любовная
1152 0 34

Станах отживелица на струните,
изпята песен с жилава мелодия
затрих се в пясъка на дюните...
А уж красива бях. (Каква пародия).


 

Вкопах се надълбоко, до замръзване
и пясъчно се скривах от тъгата,
вързах се на възел без развръзване,
в любов от други хора припозната.


 

Липсвам ли ти или се самозалъгвам?
Не ме намери и сега се разпилявам.
Приличаща на пясъчник си тръгвам,
ала в очите ти прашинка си оставам.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??