В морските ми нощи ме откривай,
на един самотен... южен плаж,
с Лунната пътека ме измивай,
от звездите направи ми плащ.
С музика... застилай пътеводно,
всяка крачка... всеки дъх,
притежавай ме вътреутробно,
с ароматен слой... от нежна плът.
На разсъмване, преди да се разтворя,
в морска пяна... сол и синева,
тръгвай бавно, водно ме извайвай,
дай ми дух... и образ, и мечта.
Чувствай... стоновете от коприна,
на скалата... положи глава,
излекувай... дай ми сила,
нарисувай ме, със мисъл на брега.
Пясъчно... оставам сътворена,
във очите ти... удавям се сама,
нощно... без илюзия изтривам,
мидено... солената сълза.
© Силвия Все права защищены