(Из "Пясък от думи")

Нощем понякога насаме

оставам пред един бял бизон.

Отпивам от чашката кафе

до снимка на препускащ кон.

Двамата ме повеждат по странен път,

завършващ в улица на мечтите,

където душата си изгубва човек

без да открива неин спасител.

Наблизо пази кървави тайни

тракийският некропол в Пропада.

Легенди за войни незнайни

мълви крепост от него на запад.

Рисувам всичко със странни слова,

сеейки пясък от думи.  

По-късно от тях  дано не останат

едни загадъчни руни.    

Ранени залези заспиват

под завивките на нощен мрак.

Сенки огнени укриват

предречения ми от Веста праг.

Пясъкът е за деца игра,

него възрастните често го отбягват.

Има поведението на вода –

убежище за думи, що разказват.