Ти си доблестен и прав. А аз съм крива.
Какво пък толкова. Видя ми сметката.
Дори и не разбрах, че си отиваш.
Разбрах го по следите от подметките.
А съдейки по периферното ù зрение,
твойта истина е, мисля, едноока.
Поне не си разяждан от съмнения -
със гледна точка през една посока.
Не зная как ме в(л)адиш от търпение,
играейки на котка и на мишка.
Полека се превръщаш във следения.
А аз – във дебнещия хищник. ...