Смирените умеят да прощават
и вътре в тях е вечна светлина;
не падат духом, себе си раздават
без нито капка земна суета.
Даряват и последната си риза,
обръщат кротко другата страна,
когато ги нападнат без причина,
на злото отговарят с добрина.
Не отминават чуждата тревога -
ръка протягат. Носят топлина.
И не за своя полза молят Бога -
молитвите им просят за света:
да бъде свят, изпълнен от надежди,
във него да пребъдва любовта!
В очите на смирените се вглеждам
и там откривам пълна свобода!
© Руми Бакърджиева Все права защищены
великолепен стих, Руми...прегръщам те.