Пълнолуние

25 мар. 2007 г., 21:09

Поэзия

915 0 3

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.

Как искам да заспя! Ще се разплача.
Уж преброих овце непреброими.
Сънят ми, върху пеперудени клепачи,
един дъх близък, но неуловим е.

И ето, че съм нереална. Мътна.
Под месеца се сгушвам като коте.
"Хей, този миг във своята безплътност
не е ли същината на живота?"

Пълнолуние

Свързани произведения

Комментарии

Предложения