15 апр. 2009 г., 10:28
Луната с жълтия тромпет засвири
и песента му стигна до звездите.
Прозорците примигнаха лениво
и бели китки улици извиха.
Но спяхме ние, сякаш в клетка,
пленени пърхаха ушите ни.
Летяхме сънем и се смеехме,
и любопитството подмина ни.
Така пропуснахме безумството,
което дяволската нощ събуди,
въртяха се дърветата изкусно,
лампиони кискаха се като луди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация