Пълнолуние...

(триптих)

1.

Кой запали над Земята

магнетичната Луна?...

Кой изпълни тишината

с музиката на нощта?...

И като съдба всевластен

кой поведе ме навън-

лунатично в тая ясна

нощ пробудена от сън?...

Малко е студено още,

но със пръсти пепелта

ще разровя в тая нощ и

пак ще заискри жарта

на загасналия огън,

и ще лумне в ритъм жив

въгленче едно... Ей богу,

грях ли е да си щастлив!...

... Кой запали я Луната

там сред лунният харман?...

Кой Послание ми прати,

а остана неразбран?...

2.

На облака в златистите дантели

Луната замечтано се люлее-

къде сега е вятърът, къде ли,

да духне, да погали, да повее...

Нощта е като храм за сетивата,

унасят се те в своята молитва

и от безмълвието, и от самотата

един копнеж неосъзнат политва...

... Душата ми във тоя миг се моли:

на Бог, на Божествата, на Всемира

и вярва в чудеса ли, в що ли,

които в тази...

                         бяла нощ намира...

3.

Може би тъй е устроен

този Свят и в реда на нещата

моят Дух е така неспокоен

в тая тайнствена власт на Луната!...

Може би нейде във мене

някаква тайна се мята

от енергии невзривени,

та сън не ловя от Луната!...

... Или са живи ония

диви инстинкти в Душата,

от които и вълците вият

страшно нощя към Луната!...

Коста Качев