2 нояб. 2007 г., 13:28

Пърхут 

  Поэзия
794 0 8
Пърхут
Аз съм пърхута на твоята глава.
Малки, дребни, бели точки, сипещи се навсякъде.
Никога няма да се отървеш от мен.
Все някоя частица ще остава,
колкото и новаторски шампоани да използваш.
Ти си дупката в мозъка ми (дялът, отговарящ за емоциите).
Аз съм ти първата, неосъзната, но сигурна загуба.
Аз съм препъни камъка, виновницата за нещастието ти,
причината за огромната сметка при психоаналитика.
Горчиво... шибано.
Никога не съм искала да страдаш наистина...
Явно е хронично, казват, заболяване.
По дяволите, отиди на дерматолог.
Писна ми и аз да страдам, пък и малко ми остана.
Не мога безкрай да се ръся... от твоята глава.

© Мери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??